понеделник, 21 август 2017 г.

Пържени печени чушки със сос от кисело мляко и сирене

През лятото много обичам да хапвам подобни сезонни вкусотии. За някои предложението за пържени пушки със сос от кисело мляко и сирене може да не е сериозно :) за ястие, но на мен много ми допадат такива неща и последните ми рецепти май са все в този дух.
Количеството на продуктите е по-скоро ориентировъчно, защото някои може да обичат повече сос, други да сложат повече чушки :) А и самите чушки са с различен размер. Така че - всеки според вкуса и предпочитанията :)
За рецептата аз използвах предварително изпечени чушки, които после изпържих. Така много ми харесват. Вариант е обаче, да си изпържите направо сурови чушки или пък да използвате само печени чушки. Както ви душа иска, както ви е вкусно, така го направете :)

Продукти:

8-10 печени чушки
400 г кисело мляко
200 г сирене
олио за пържене - толкова, че след като опържите чушките да останат около 5 с.л. в тигана
4 с.л. оцет
1 ч.л. захар
2 щипки червен пипер
5-6 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз



Киселото мляко се смесва със сиренето, ситно нарязания магданоз и малко сол, ако е необходимо. Чушките се обелват и в края им се прави лек прорез, за да изтече сокът, който се е събрал вътре. Изпържват се в загрятото олио и се изваждат в подходящ съд на топло място.
В мазнината се изсипва наситнения чесън и лъжичката захар. Разбърква се много бързо и веднага се налива оцета. Прибавят се щипка-две червен пипер и се изчаква да заври.
В чиния се слага от млякото, върху него от чушките и се поливат с готовия сос от пърженето.
Ако имате под ръка топъл хляб с хрупкава коричка, не ви трябва нищо друго :)
Този сос си пасва много добре и с патладжаните по рецептата на Катето Евро, които споделих преди няколко дни.

Да ви е вкусно!


петък, 18 август 2017 г.

Чесново хлебче със сирена


Този тип чесново хлебче стана известно още преди много години в нета. Виждала съм различни начини за приготвянето му, но досега не съм изявявала желание да го правя, въпреки всичките положителни коментари, които съм чела. ГРЕШКА! И то голяма! Добре, че беше Никол, да види някъде видео за приготвяне на нещо подобно, че да ме помоли да го направя...
Това чесново хлебче със сирена тук е пълна импровизация, защото не отговаря на нито една рецепта, която съм изгледала или прочела.
По желание на Никол обогатихме рецептата с бяло саламурено сирене и с топено сирене, освен задължителния кашкавал. Така че, ако решите да пробвате нещо подобно, трябва да знаете, че няма нищо задължително. Всичко е препоръчително. Сложете това, което обичате вие. Дори и нещо месно например - според мен би вървял бекон, прошуто, шунка и т.н. А вместо кашкавал, можете да сложите нещо друго, което се топи добре - моцарела или друг вид любимо сирене.
Важното е да има пълнеж - колкото повече, толкова повече :) Нали знаете Мечо Пух <3 p="">А ако знаете само какви хрупкави и невероятно вкусни маслени корички се получават... Ммм, уникално просто!
Няма да плямпам повече, минавам към рецептата.

Уточнявам само, че съм използвала голям бял хляб и пиша количествата, които са ми отишли за него. Няма причина, поради която да не можете да направите по-малко хлебче или питка, така че си намалете количествата пълнеж.




Продукти:

1 цял хляб (700 г)
125 г краве масло
4-5 скилидки чесън
няколко клончета магданоз
сол
2 с.л. сусам

около 300 г кашкавал
около 150 г краве сирене
2-3 триъгълничета топено сирене

Хлябът се разрязва напречно на филийки, като се внимава да не се разреже до долу. След това се нарязва в обратната посока, така че да се образуват квадратчета. Моят хляб беше много пресен, даже топъл и се режеше сравнително трудно, защото беше много мек. Затова квадратчетата ми са малко по-големи, отколкото ми се искаше, но пък вкусът в никой случай не пострада от това :)
Маслото се стопява и към него се прибавя счукания чесън, заедно с щипка сол и ситно нарязания магданоз. В тази смес можете да добавите и други подправки, в зависимост от вашия вкус. Кашкавалът се настъргва на едро ренде, кравето сирене се нарязва на малки резенчета, които да могат да се подредят в прорезите, топеното сирене също се нарязва, но по-ситно.
С половината от чесновата смес се заливат внимателно прорезите на хляба. Подреждат се в процепите кравето и топеното сирене, като се бутат по-надолу. Отгоре се слага във всеки процеп настърган кашкавал, като се стараете всичко да отива вътре в хляба и отгоре да няма кашкавал. Сусамът се прибавя към останалата чеснова смес и се разбърква. С нея внимателно се залива хлебчето отгоре и ако е нужно се намазва с четка, за да може добре да не омажат коричките.
Така приготвеното хлебче се увива във фолио. Аз сложих един лист отдолу, като му направих борд и покрих отгоре с друг лист. Слага се да се пече в загрята на 180 градуса фурна за около 15 минути, изважда се, махва се горното фолио и се връща във фурната да хване хубав загар. Печете толкова, колкото обичате да ви е препечена коричката. Ние харесваме по-препечен хляб, затова и този на снимката има сериозен тен :)




четвъртък, 17 август 2017 г.

Печени патладжани със сирене



Няколко поредни рецепти с патладжани се случи да публикувам в блога напоследък. Да не си помислите, че само с това се храним :) Не, но постоянно искам да приготвям нещо с патладжани и то все се оказва много вкусно, така че застава на опашка да му напиша рецептата и тук.
Тази рецепта за патладжани със сирене Катето Евро показа в Черешката на тортата преди време, а Мариана показа в нейно изпълнение в нашата група във Фейсбук Готви, обичай, усмихни се скоро. Само като я видях, реших, че това ще бъде една от моите рецепти с патладжани и ето я и нея.
Тъй като никъде не намерих точния начин на приготвяне на рецептата, а само изброени продукти, ще ви кажа как точно я направих аз.

Продукти:

2 патладжана
4-5 скилидки чесън (може и повече - въпрос на вкус)
1/2 връзка магданоз
5 с. л. зехтин или олио
около 200 г  сирене

аз добавих и 1 с.л. балсамов оцет

Патладжаните се набождат с дървено шишче и се изпичат в загрята фурна цели - докато омекнат добре. Не пропускайте да ги продупчите, преди да ги сложите във фурната, защото може да гръмнат :) личен опит :) Докато се пекат, чесънът се пресова, посолява се малко и към него се добавят 2 с.л. от зехтина. Разбърква се много хубаво с лъжица. Добавя се останалия зехтин, оцетът (по желание) и ситно нарязания магданоз.

Патладжаните се изваждат от фурната и се обелват докато са още доста топли. С помощта на вилица или нож се разкъсват по дължина и отгоре се намазват с чесновата смес, докато са още топли.



Поръсват се с натрошеното сирене. Това е. Приготвят се много лесно, а са толкова вкусни. Може да се консумират като салата, предястие, а защо не и като основно през лятото.




вторник, 15 август 2017 г.

Кьопоолу

Вероятно рецептите за кьопоолу са толкова много, колкото домакини приготвят този тип салата или разядка. Днес избрах да ви предложа и моята, да се объркате съвсем сред многообразието от рецепти за кьопоолу в интернет :) Вариантите са различни - с печени червени чушки, с печени зелени чушки, без никакви домати, с пресни домати, с печени домати, с добавка на настърган лук, с чесън, с орехи, като съотношението между зеленчуците може да бъде съвсем различно... но! общото, което свързва изброените по-горе зеленчуци са патладжаните. Каквото и да решите да добавите към вашето кьопоолу, не можете да пропуснете патладжаните :)

Аз избрах да приготвя кьопоолу с една червена и една зелена чушка и малко пресни домати. Много ни се услажда по този начин.

Продукти:

2 патладжана
1 печена зелена чушка
1 печена червена чушка
1 не голям домат
2-3 скилидки чесън - на вкус и в зависимост от големината на скилидките
3-4-5 с.л. олио (на нас ни харесва с повече)
1/2 връзка магданоз
1/2 с.л. оцет (по желание)
сол



Патладжаните се изпичат (най-добре на жар, но може и на фурна). Прибират се в съд с капак, за около 20-30 минути, за да могат да се задушат и да се обелят по-лесно. След това се обелват заедно с чушките и се изцеждат добре от водата, която си пускат. Доматът се обелва и се отстраняват семките. Оставя се само месестата част.
Всичко се нарязва на много ситно. Прибавя се счукания чесън и нарязания магданоз. Посолява се и се полива с олиото като се разбърква много добре, за да поеме хубаво мазнината. По желание се подправя с мъничко оцет. По принцип може и без него, но на мен  ми липсва лека киселина, която разбира се може да дойде и от лимонов сок.
Ако искате, след като сте нарязали зеленчуците, може да ги счукате допълнително в хаванче. Но тази стъпка не е задължителна. И да я пропуснете, пак ще се насладите на много вкусна лятна салатка-разядка. Също така, вместо да режете, може да смелите зеленчуците.

Който и вариант да изберете, сигурна съм, че ще ви бъде много вкусно, особено ако споделите с приятна компания и хубава напитка. :)
Накрая готовото кьопоолу се прибира в хладилник поне за 2 часа, за да си поеме ароматите и да стане по-вкусно :)
Добър апетит!


събота, 12 август 2017 г.

Пълнени патладжани с кайма и доматен сос и една разходка


След кратко отсъствие се завръщам отново с една рецепта с патладжани - този път патладжани, пълнени с кайма и печени в доматен сос. Вече не знам коя патладжанена рецепта да нарека фаворит, защото всяка следваща  ни харесва поне толкова, колкото и предходната. Но сезонът, макар и толкова горещ, е изключително благодатен с цялото изобилие на зеленчуци около нас и затова нека се възползваме максимално и да приготвяме разнообразни предложения за трапезата ни.
Освен рецептата за тези вкусни пълнени патладжани, днес съм ви подготвила и една разходка в снимки до връх Васильов. За нас беше удоволствие да се разходим до хижа Васильов и след кратка почивка да щурмуваме върха, който всъщност се оказа и най-високия връх в Предбалкана - 1490 м надморска височина.

Но първо рецептата.




Продукти:

4 не много големи патладжана
500 г  кайма
1 глава лук
1 морков
1 малка зелена чушка
2-3 скилидки чесън (може и повече, според вкуса)
4-5 големи домата
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
сол
микс от подправки Котани от домати  и билки (може да замените с подправки по ваш вкус)
200 г кашкавал
1 с.л. захар



Патладжаните се разрязват на лодки, издълбават се, посоляват се добре и се обръщат с отвора надолу, за да изтече горчилката - трябва да престоят около 30 минути. Въпреки някои твърдения, че днешния патладжан може да се готви и директно като се пропусне горната процедура, на мен не ми харесват и винаги си ги приготвям така. Издълбаната част се посолява добре и се залива с вода. Също се оставя около 30 минути.
През това време се нарязват лука, чесъна и чушката на ситно. Морковите се настъргват на едро ренде. Доматите се настъргват.

Патладжаните се измиват от чернилката и солта. Издълбаната част също се измива, подсушава и нарязва на дребни кубчета.
В 3-4 с.л. загрята мазнина се изсипват лука, морковите, чесъна и чушката. Готвят се като се разбъркват, докато омекнат. Добавят се патладжаните на кубчета (аз сложих около половината от тях, защото иначе щеше да ми се получи повече плънка отколкото ми е необходимо). Каймата се смесва с 1 ч.ч. от настърганите домати и се размесва много хубаво. Като се задушат зеленчуците, се изсипва и каймата. Готви се, като се разбърква на тих огън, докато водата се изпари. отмества се от котлона и към сместа се добавя сол, червения пипер, черен пипер на вкус и 1 1/2 с.л. от подправката на Котани или подправки, които се харесват на вас - чубрица, риган, босилек... Разбърква се хубаво.
В подходяща по размер тава се изсипват останалите настъргани домати. Посоляват се и се подправят с черен пипер и от горната подправка - две-три щипки. Добавя се 1 с.л. захар, 1 ч.ч. вода и 2 с.л. олио. Разбъркват се. Издълбаните патладжани се пълнят с горната смес и се подреждат върху доматите. Слагат се да се пекат в загрята на 180 градуса фурна до готовност на патладжаните и извиране на доматения сос.
Поръсват се с настърган кашкавал и се връщат за още десетина минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи.


А ето и обещаната разходка до връх Васильов.
Решението да отидем взехме спонтанно, по време на краткия ни престой в незаслужено пренебрегвания според мен през последните години курорт Минерални бани Шипково
Може да стигнете до върха по няколко начина, но с нашия водач Любо избрахме да тръгнем по пътя от Шипково към Рибарица. След около 10 км преди превала вдясно има указателни табели и място за паркиране на автомобили. От там до хижа Васильов на нас ни отне около час и половина пеша. Маршрутът не беше никак тежък за нетренирани хора като нас, които на всичкото отгоре бяха тръгнали с гуменки и маратонки. Разстоянието е около 3,5 км, а пътят е черен с насип от чакъл.

връх Васильов

Покрай пътя може да попаднете на боровинки - в случая вече повече бяха червени. Въоръжете се с бурканчета, защото ние се оказахме съвсем неподготвени :) Е, успяхме добре да похапнем, но можеше да си наберем за сладко например.




Пътят към хижата...




И самата хижа, в която ни посрещнаха гостоприемните домакини. Починахме си, подкрепихме се с хубав чай  и продължихме към върха. 



Улица Върхът
От хижата, по черен път или пък директно през поляните, се стига до върха. Поляните са осеяни с боровинки и буквално се ходи върху тях. Ние се спирахме многократно - хем да си почиваме, хем да похапваме вкусно, вкусно :) Толкова много боровинки не съм яла наведнъж досега.

А край върха свободно пасе стадо коне. 




Моя милост на върха :)


И уникалната гледка, която се разкрива от горе.


Ветрогенераторите...


И боровинките...


Така се берат боровинки...




понеделник, 31 юли 2017 г.

Патладжани по комаски


Патладжани по комаски или Melanzane alla comasca.
В нашата група във Фейсбук "Готви, обичай, усмихни се" скоро обновихме темата и готвим по рецепти на другарчета, които публикуват в нея. Разбира се, включих се и аз. И как иначе - при такова огромно разнообразие от рецепти и предложения човек постоянно се изкушава да направи нещо. В случая са тези патладжани по комаски по рецепта на Лети
Получи се едно много вкусно ястие, което чудно ни допадна и се свърши за норматив...
Рецептата е доста по-различна от всичко, което съм правила с патладжани, но резултатът много ни хареса и съм сигурна, че ще продължавам да я приготвям и занапред.
 
Тъй като ми остана малко от пълнежа, а нямах повече подготвени патладжани, реших набързо да издълбая 3 малки домата и да напълня тях. Сега не знам кое повече ми хареса :) Пълнежът пасва идеално и на двете :) Да си знаете само.
 
Продукти:
 
4 по-малки патладжана
200 г кайма
1 яйце
150 г кашкавал
сол
черен пипер
около 3 с.л. галета
около 30 г краве масло
 
За бешамела:
30 г краве масло
2 с.л. с връх брашно
600 мл прясно мляко
сол
щипка - две индийско орехче 
 
 
 
Патладжаните се разрязват на половина по дължина, издълбават се внимателно, като се образуват лодки, посоляват се и се оставят с отвора надолу да постоят поне 30 минути. 
 
През това време се приготвя бешамела. Маслото се разтопява в подходящ съд. Слага се брашното и се запържва, докато леко си промени цвета. После постепенно и при непрекъснато бъркане с тел се изсипва   млякото, като се стараете сместа да е гладка и да не се образуват бучки. Подправя се със сол и с индийско орехче. 
Бешамелът се оставя да се охлади. Аз не съм го чакала да изстива съвсем, но  все пак се охлади доста, преди да добавя останалите продукти към него.
Към готовия сос се прибавя каймата, яйцето, настъргания кашкавал, сол и черен пипер на вкус.
Разбърква се добре.  
Патладжаните се измиват и подсушават. Пълнят се с горната смес и се подреждат в тава. Върху тях на много тънки резенчета се слага маслото и се поръсват с галета. На дъното на тавата се налива малко вода. 
Пекат се в загрята на 180 градуса фурна 30-40 минути, докато хванат апетитен загар. Ако се притеснявате, че могат да прегорят отгоре, по средата на печенето ги покрийте с фолио и продължете да печете до готовност. 
        

неделя, 23 юли 2017 г.

Сладко от френско грозде



Приятелството ми с френското грозде е вече дългогодишно. Спомням си, когато бях дете, на село имаше в една къща до дувара. Много обичах да ме водят там и докато баба и дядо се занимаваха с други неща, аз прекарвах дълго време до храста и сладко си похапвах, нищо че вкусът на френското грозде е доста тръпчив. Явно ми е харесвал. После продадоха тази къща и последва дълга раздяла с френското грозде за мен, останах си само със спомена. Доста години по-късно пак опитах, но количеството беше минимално. Обаче тази година добро другарче ми донесе цели три пъти порядъчни количества и успях да похапна свежо, да замразя, че и сладко да направя. Сърдечно благодаря!

А рецептата за сладко от френско грозде е проста. Изключвам момента с чистенето - изприщих се 15 пъти, докато го почистя, а като си представя, че има рецепти, в които съветват да се махват и семенцата с игла... това не е за мен :)
Добре е да знаете, че за да направите сладкото, ще ви отиде повече захар, отколкото с други плодове. Има рецепти, в които препоръчват съотношение 2:1 в полза на захарта. Аз чак дотам не стигнах, но сложих повече захар от 1:1. Друго, което искам да кажа предварително е, че френското грозде съдържа пектин и не е нужно да го сварявате прекалено гъсто, защото то ще се желира впоследствие.

Пиша рецептата с количествата, с които разполагах аз. Лесно можете да намерите съотношението, ако имате различно количество плод.



Продукти:

1,3 кг френско грозде
1,8 кг захар
600 мл вода
1 ч.л. лимонена киселина

Плодовете се почистват от чепките и измиват старателно. Изсипват се в тенджера. Поръсват се със захарта и е добре да се оставят на хладно за 3-4 часа. Но ако нямате време, можете да го направите и веднага. За разлика от други плодове, докато френското грозде престоява, поръсено със захар, няма да си пусне почти никакъв сок. Затова е необходимо да се налее вода.
Плодовете и захарта се заливат с водата и се разбъркват. Тенджерата се слага на котлона и сладкото се вари на слаб огън, като се отпенва постоянно и периодично се разбърква. Варенето продължава докато достигне необходимата гъстота. Предполагам почти всички знаят - като капнете върху порцеланова чинийка от сладкото, капката трябва да се запазва, а не да се разтича.
В този момент се добавя лимонената киселина и се вари още 3 минути.

Насипва се горещо в чисти, сухи и затоплени бурканчета със суха лъжица.

Бурканчетата се затварят и се обръщат надолу с капачките, докато изстинат напълно.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...